„Момичето на татко“ от Вероник Моралди и Мишел Гобер
Емас
„Момичето на татко“ от Вероник Моралди и Мишел Гобер
28.05.2018|13:30 Прочитания: 1177

Името Вероник Моралди вече е известно на българската публика с книгите "Майки и синове" и "Майки и дъщери", публикувани от издателство "Емас", в които авторката изчерпателно разглежда често сложните взаимоотношения между майката и нейните деца, влиянието ѝ. Но какво ще каже за бащите?

"Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща, и стигнат чак до смъртта на родителя.

Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля – а именно да помогне на дъщерята да се превърне в пълноценна жена и сама да поеме по пътя си?

Авторките показват дали бащината любов е достатъчна и до какво води липсата ѝ. Изследват обаче, че и прекалено обсебващите бащи нанасят не по-малки вреди от вечно отсъстващите или изоставящите.

В книгата е отделено важно място на въпроса как отношенията баща-дъщеря влияят върху идентичността на жената и любовния ѝ живот, както и кои типове бащи тласкат момичето към определени типове любовници в бъдеще. Все пак бащата е първият мъжки образ в живота на дъщерята и тя след това или ще търси заместител на обожавания родител, или мъж, който да запълни празнотата, оставена от безразличния и студен баща.

Специалистките разкриват до какво водят проблемите във връзката баща-дъщеря, но и как те могат да бъдат преодолени, както и последиците от тях – смекчени, за да се стигне до отношения на хармония и взаимно уважение. Преводът е на Бела Чолакова.

Вероник Моралди следва социална психология и успоредно с това участва в обучения по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Неин учител е светилото в социалната психология Жак Саломе. Авторка е на "Майки и дъщери", "Майки и синове", "Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра" и др.

Мишел Гобер е психотерапевт, специализирала в проблемите на подрастващите и отношенията деца-родители. Съавтор е на книгата "Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра".

Вероник Моралди & Мишел Гобер:

„Момичето на татко“ от Вероник Моралди и Мишел ГоберЕмас

„Момичето на татко“ от Вероник Моралди и Мишел ГоберЕмас

"Стига с бащите-идоли заради които на момичето ѝ е невъзможно да обикне друг мъж. Стига с обсебващите татковци, защото пречат на девойката да живее. Стига с вечно липсващите бащи, за чието внимание дъщерята неизменно ще копнее цял живот.

Необходимо е диадата баща-дъщеря да бъде разделена още в ранно детство, за да не се превърне двойката в прекалено, дори патологично близка. Защото такава близост пречи на момичето да изгради независимост и връзка с друг мъж, и води до нездравословна привързаност към бащината фигура. В крайна сметка сърцето на младото момиче не бива да принадлежи на таткото, а да бъде свободно.

За подрастващата е от огромно значение да се дистанцира от образа на идеалния повелител и да забрави безумното желание да има мъж като татко. Задачата ѝ е да се изгради като личност в синхрон, но и противовес на бащата.

Дали щастливите от живота с дъщерите си мъже са в състояние да предадат от опита си на тези, които се чувстват изгубени? Едва ли! Защото в психологията чуждият опит е ориентир, но не и учител. Необходимо е сами да минем през трудностите!

Как обаче обективно да определим какво е добър баща и то добър баща за дъщерята? Особено като знаем, че в психологията няма място за обективното. Затова в този труд описваме множество добри бащи и някои не толкова добри.

Нашият труд е насочен и към бащите, които срещат трудности със своите момичета, но най-вече към момичетата, които се сблъскват с проблеми в отношенията с татковците си. Но освен това е и за съпругите и майките, неизбежно намесени в отношенията. А нали и те имат бащи? Не бива да се заблуждаваме, че майката е просто наблюдателка. Тя играе ключова роля за връзката. Отношенията баща-дъщеря са изпълнени с трудности и повдигат сериозни въпроси, понякога тежки да бъдат разисквани.

Но тези отношения имат огромно влияние върху способността на момичето да стане жена и да осъзнае женствеността си. Те неизменно предопределят и връзките ѝ с мъжете и играят решаваща роля и за любовния, и за професионалния ѝ живот."

Пътят към хармония

Да си жена в хармония със себе, си означава да си приела всички аспекти на женствеността, но и да си в мир с мъжествеността. Но за да достигнеш усещането за хармония в себе си, е необходимо да изградиш добър вътрешен баща, баща ориентир.

А това е възможно да се осъществи едва след като сме приели реалния баща и сме се отказали от въображаемия. Не става дума да носите в себе си неотговарящия на истината образ на измисления баща, който възпрепятства живота ви. Напротив – от вас искаме да изградите вътрешен баща, символичен баща, който да ви носи подкрепа и защита във всеки момент от живота.

Необходимо е да се научим как вече да не сме обект в любовните отношения, а да се превърнем в субект. Да търсим равнопоставеност с партньора.

Не бива да се ограничаваме само до ролята на малко момиченце, но и да не се задоволяваме само с тази на жертвоготовна майка. Живеейки във вечна липса на бащата, дъщерята се обрича на безкрайно търсене на таткото в партньора и подсъзнателно преповтаря болезнените отношения от миналото. Но справи ли се с усещането за липса и с ревността към бащата, жената става свободна. Откъсва се от влиянието както на таткото, така и на майката.

Ето колко важни са отношенията баща-дъщеря и колко огромно е влиянието им върху живота на момичето.

В тази книга се опитваме и да опишем всякакви разновидности на тези отношения, и да разкрием необикновеното във връзката баща-дъщеря.

Опитваме се да покажем защо липсващият баща вреди, но и защо прекалено присъстващият също. Но ние сме категорични, че нищо не е фатално, нищо не е категорично. Вярваме, че понякога и най-малкото е в състояние да подобри отношенията баща-дъщеря: да се възстанови изгубеният диалог, разумът да вземе превес над прекалената чувствителност, нуждата на бащата и дъщерята един от друг да ги насърчи да потърсят път към разбирателство.

Няма как да пренебрегнем и мястото на майката в отношенията баща-дъщеря. Тя играе изключително важна роля и има огромна власт върху връзката на момичето и таткото. Майката избира и създава бащата. Много мъже, с които говорихме, останаха учудени от това откритие. Повечето от тях смятаха, че ролите на двамата родители се допълват, но не се застъпват. Някои бащи дори бяха убедени, че ролята им в живота на момичето е единствено възпитателна, а не си даваха сметка какво огромно влияние оказват върху самоосъзнаването на дъщерята като жена и върху любовния ѝ живот. Смятаха, че задача им приключва след пубертета или когато момичето стане зряла жена. Но не! Обяснихме им, че да си баща, е за цял живот!

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

0 0
Харесва ли ви
тази статия?
Последно от Jenite
Момък се влюбил безнадеждно в девойка. Отишъл при нея и й казал, а момичето попитало: - Имаш ли два Мерцедеса? - Не.- Имаш ли един милион долара? - Не. - Имаш ли двуетажна...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...