Аз съм щастливо омъжена жена на 30 години с невероятен брак. Никога не съм имала сериозни конфликти със съпруга ми. Имахме щастлива връзка и още по-щастлив брак. Но нещо липсва.. или поне така мислят хората. Да, нямаме деца. И честно казано сме решили да живеем без това.. И наистина не чувстваме празнина. Някой ден може и това да стане, но не мисля да вземам решения за настоящето, само защото евентуално нещо може да се случи в бъдещето. Ами, ако не се случи?
Причините един човек да реши да няма деца вероятно са много – големи отговорности, по-малко време за себе си, съобразяване, вечно отдаване на друго същество..
Но моята причина беше различна.. И тя е, че аз просто нямам нужда от това.
Като малка си представях, че до 25-годишна възраст ще се омъжа и вече ще имам дете или поне ще съм бременна. Колкото повече наближавах 30 и това не ставаше (имах предвид детето) осъзнавах, че аз всъщност се чувствам по-добре без това.
А съм научена, че човек трябва да направи нещата, които сърцето му подсказва.
Може би ще ме осъдите и ще кажете, че съм луда.
Не, не съм луда, нито грешница. Аз съм жена, осъзнала, че трябва да се вслушва не в нормите на обществото, а във вътрешния си глас. Защото ако послушам вас, няма да съм щастлива. Предпочитам да не създавам дете, щом не мога да го гледам.. Децата трябва да бъдат създавани и гледани с любов. Това е моето мнение. И не мисля, че някога ще изневеря на себе си.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
8 | 3 |