Младата писателка Ралица Стоянова: Литературата е много хубав начин да се научим на емпатия

Талантливата писателка за дебютния си роман

Младата писателка Ралица Стоянова: Литературата е много хубав начин да се научим на емпатия

Познавате я от първото литературно риалити у нас "Ръкописът" през 2015 г. Тогава тя се представи блестящо и зае почетното трето място. Ние пък я познаваме, защото е наша бивша колежка от сайта Econ.bg. Ето защо ни стана много мило, когато разбрахме, че е решила да издаде романа си "Y-хромозома". Премиерата му беше на 18 май в Благоевград , а на 31 май ще бъде парти-премиерата в София. 

Ето защо се срещнахме с нея, за да ни разкаже повече за книгата, за идеята и въобще с какво се занимава няколко години извън редакцията ни.

 

Това е дебютният ти роман. Откога пишеш художествена литература?

Започнах с един мой блог, много момичешки, който даже не знам дали мога да го нарека литература. Просто споделях някакви неща, които ми се случват, тип дневник беше. Впоследствие се оказа, че този блог го четат много хора, не само аз и моите най-близки приятелки, ами си намери някак си малко по-широка аудитория. После се престраших да пиша кратки разкази. Стана ми скучно вече това споделяне и реших да пиша не само за себе си, ами да почна да си измислям. Започнах с кратките разкази и когато видях рекламата на "Ръкописът", си казах - "Ами защо да не се пробвам да напиша нещо по-обемно?" На мен по принцип ми е трудно да докарвам някакви обеми. Мисля, че съм по-лаконична, много по-лесно ми е да се събера в 1 страница, отколкото в 100. За мен беше някакъв експеримент дали ще се справя да напиша такова обемно произведение като роман.

Ти си и журналист. Коя роля ти допада повече – на журналист или на писател?

Аз исках да уча журналистика, защото винаги съм обичала да пиша и това най-много отговаряше на моите желания, когато бях на 19 години. Няколко години работех като журналист и не, че ми беше неприятно, напротив, беше много готино, но в един момент смених попрището. Сега се занимавам с блогове, дигитален маркетинг. Пиша на свободна практика, в едно списание и в един блог, не съм зарязала и журналистиката изцяло. Но моето нещо си е художественото писане. Ако мога в тази насока да се усъвършенствам и развивам, това бих правила.

Имаш ли специален ритуал за писане?

Не, нямам. По всяко време ми се е случвало да пиша. Даже преди като излизахме с моите приятелки, като си говорим нещо в някой бар и като ми хрумне нещо, си го записвах на телефона. На другия ден си ги пресявах нещата кое би могло да стане за нещо. Ако искаш да напишеш някакво обемно произведение като роман според мен не е до ритуал, ами трябва дисциплина, да се събереш. Някои хора казват, че е добре дори всеки ден да пишеш. Мисля, че трябва да си последователен и дисциплиниран.

Младата писателка Ралица Стоянова: Литературата е много хубав начин да се научим на емпатия

Казваш, че рекламата на "Ръкописът" те е вдъхновила, за да започнеш да пишеш романа. А има ли нещо друго, което те вдъхнови?

Самата история дойде няколко дни преди да видя рекламата. Четох в Интернет статия, която се позоваваше на научно изследване. То твърдеше, че има 10% вероятност да си жена и да имаш в тялото си мъжки Y хромозомни гени. Това можело да стане, според учените или, ако си раждала момче, или при полов акт. Аз нямам никакъв афинитет към биологията и медицината, обаче, тази информация толкова много ме впечатли, че реших да я ползвам за някаква основа на художествен текст. Седнах и написах кратък разказ по темата, който, когато видях рекламата на "Ръкописът", реших, че тази идея може да се развие в роман. Тя още ми беше много прясна в главата.

А за колко време го написа?

Първият вариант, с който кандидатствах, го написах за 4-5 месеца. Кандидатствах в "Ръкописът", минах всичките кастинги, взеха ме, участвах, спечелих трето място и след това си прочетох отново текста и видях, че той има накъде да се подобрява. Той беше в завършен вид откъм история, но вътре имаше какво да се работи. Вкарах някакви сцени, зарязах го няколко месеца, после пак го четох. Тогава пък стилово някои неща не ми харесаха и пак ги оправях. Така че, повечко от 4 месеца е било.

Тоест от 2015 г. досега си правила промените или по-скоро си търсила как да го издадеш?

И двете. Първо го редактирах. После го пуснах на издателства, никой обаче не откликна. Не получих нито отказ, нито предложение. Това малко ме обезсърчи, естествено. Зарязах го. След няколко месеца си казах "Дай да видя какво става с този текст." Някакви други неща не ми харесаха, после пак го оправях. Трябваше ми може би да събера смелост и кураж да тръгна по пътя на самоиздаването, който не е лесен.

В момента сама ли го издаваш?

"Фабрика за книги" са организация, която не е точно издателство. Те ти помагат за техническата направа на книгата и за разпространението след това. Но се водиш самоиздаващ се автор.

Имаш ли любим кратък цитат от романа?

"Мозъкът разбира някои неща, много преди сърцето, но не му се меси." Но това не е най-основната идея. Всичко в романа се върти около една измислена болест – Синдрома на извънземното, която е хромозомна болест и преплита животите на героите. Повествованието се води от първо лице, единствено число. Сия е главната героиня и се разказва за отношенията й с трима много близки мъже.

Какво е посланието на романа?

Георги Тенев много хубаво го написа, тъй като той ми писа анотацията за задна корица : "Романът е инкубатор на един живот, прогледнал през микроскоп". Посланието, ако трябва да го синтезирам, е , че любимите ни хора, любимите ни мъже оставят следа в нас, и това не е метафора!

Нека си поговорим малко за "Ръкописът". Коя беше най-трудната ти задача там?

Най-трудната се оказа да пиша текст по една снимка. Аз не очаквах толкова да ме затрудни, защото снимката много ми хареса, тя много ми въздейства. И като ни оставиха 30 минути по регламент да пишем, се оказа, че аз тотално съм блокирала. Имам някакви емоции, породени от тази снимка, но не мога изобщо да ги изразя на листа. Това доведе до елиминации, които успях да спечеля.

Младата писателка Ралица Стоянова: Литературата е много хубав начин да се научим на емпатия

Кое е това, което ти даде "Ръкописът" като цяло?

"Ръкописът" ми даде много приятни запознанства. Постави ме в един контекст на пишещи хора, на пишеща общност. Ние много се сближихме, всички, които участвахме, и станахме дори приятели. И е много приятно да бъдеш в такъв кръг от хора, които се интересуват от литература.

Освен като познанства, има ли нещо, което си научила за писането?

Мисля, че станах много по-критична към писането си. Точно тези стиловите неща, които после открих, мисля, че бяха именно благодарение на "Ръкописът". Мисля, че по-добре се научих да изграждам истории, диалози, много чисто практически неща. "Ръкописът" беше като школа по творческо писане, само че емоциите бяха умножени по 100.

А ти, когато писа романа, учила ли си отнякъде как да изграждаш история, образ или всичко дойде отвътре?

Четох мемоарите на Стивън Кинг "За писането". Ходила съм на курс по творческо писане, който беше много полезен, но според мен всичко това надгражда, но трябва да имаш все пак в себе си някакъв усет, нещо, което дори не мога да го обясня. Трябва да имаш сбор от талант, от познания и от работа.

Как можеш да определиш писането? Какво е то за теб?

Писането ми е най-лесният и най-приятният начин да се изразя. Най—добре си събирам мислите, когато ги напиша. И ми се иска писането да е мост между мен и другите хора.

Какво да предава този мост?

Да минават историите от мен към читателите. Надявам се хората да четат чуждите истории, да ги преживяват дори. Аз мисля, че литературата е много хубав начин да се научим на емпатия, да разбираме другия по-добре, да се отнасяме по-добре един с друг. Искам моите истории да носят удоволствие на хората. Няма нужда да ги поучаваме или да ги възпитавам.

Да очакваме ли някакви нови проекти? Пишеш ли нещо в момента?

Имам идея за още един роман, иска ми се и сборник с разкази да събера, но нека да видим как ще тръгне първият роман. Стискам му палци да си намери пътя към читателите и след това ще се захващам пак за работа. 

Тук можете да следите подробности за романа "Y-хромозома".

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

5 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay