Барби - булимичка, алкохоличка, безотговорна майка » към статията

Мисля, че статията е хубава, но погледа на фотографката определено не е по вкуса ми. Не ми харесва идеята да се представят недъзите на обществото чрез детска играчка (била и тя Барби, независимо каква символика и преписват и какви недостатъци виждат у куклата), не ми харесва акцента на кръвта (или почти "фетиша" към тоалетната чиния)в повечето и снимки, има хиляди други начини да се пресъздаде тъгата, самотата, разочарованието и нещастието... Има толкова начини да се "шокира" и привлече вниманието, без да е нужно да се "омазва" всичко в "кръв" (въпрос на вкус, аз предпочитам "намека", а не демонстрацията...). Лично за мен, много по-въздействащо е намирането и показването на нещо красиво в "грозното", отколкото представянето на красивото като грозно :)И не съм съгласна с мнението на авторката на статията, че видяното може и да не ни хареса, но трябва да го видим! Че кой не го вижда? Всички виждаме, че живота е гаден и има гадни неща и ни заобикалят гадости, но нужно ли е постоянно да се акцентира на това? Не е ли по-ценно, в цялата "гадост" да се види нещо красиво и добро, да се предизвика една усмивка, лъч надежда, пък дори и да не е толкова "впечатляващо" или коментирано? Въпрос на гледна точка...

Когато бях малка товлкова много исках да имам Барби,но тогава не всеки можеше да си позволи да купи на детето си Барби. Имаше толкова много други кукли, но ние всички искахме не каква да е, а точно нея-Барби.Нямаше значение дали е с кола, с деца, с Кен...ние си искахме Барби. И след като за една Коледа аз я получих бях наистина щастлива. Нека се замислим, че точно това е целта на Барби - да прави децата щастливи. Историите, които си измислях за нея бяха безброй, нали за това е тя-да развиеш въображението си до максимална степен. Може би тези фотографии нямат общо с Барби играчката, а с Барби в обществото. И все пак аз обичам Барби, защото с нея се пренасяш в друг, различен свят :)

Хората се отвращават от Барби, просто защото не могат да са като нея и това ги ядосва и дразни. Казват си несъзнавано "Сега защо ми я показват тази прекалено съвършена и щастлива кукличка, като аз не съм такъв и моята действителност не е такава?!?". Затова им е толкова голям проблем, че Мател били насаждали изкуствена представа за красивото. Мател не насажда нищо! Никъде не пише "Така трябва да изглеждате вие и нищо друго не е красиво" по кутиите на Барби. Просто горчивата истина не ни понася и не желаем да виждаме нищо по-добро от нас. Не искаме и да приемем нещата такива каквито са. Може би затова Клейтън ни го показва именно чрез Барби - защото така може и да го видим. Аз си мисля, че имаме нужда от розово поне под формата на Барби и имаме нужда да не се дразним, когато го виждаме. П.П. Статията е страхотна!