6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

За много хора всичко свързано с френската култура се счита за елегантно и прекрасно. Можете лесно да добавите още 100 точки към привлекателността на всеки обект или събитие, ако името му има нещо свързано с родината на Айфеловата кула и кроасаните. Изненадващо, много неща, които сме свикнали да възприемаме като френски, изобщо не са френски.

Ето кои са те:

1. Френската целувка 

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Това е най-интимната целувка. Тя включва освен устните и езика. Интересно е, че във френския език дори не е имало дума, която да описва тази целувка до скоро. Едва през 2014 г. Le Petit Robert въвежда глагола "galocher", който означава целуване с език. 

Изразът "френска целувка" първо се появява в английския език в началото на 20-ти век. Благодарение на факта, че французите са популярни във Великобритания като страстни и изобретателни любовници, британците решават да увековечат тази особеност на френската страст чрез името на най-чувствената целувка.

2. Френска преса за кафе/чай

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Историята за произхода на първата френска преса е доста мистериозна, но една версия казва, че нейният прототип се появява във Франция през 50-те години на миналия век. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че е патентована от Атилио Калимани, италианец от Милано през 1929 г. и подобрена от друг италианец- Фалиеро Бонданини през 1958 г.

Така се оказва, че най-френското устройство за приготвяне на кафе дължи съществуването си на италианците. Освен това трудно можете да намерите кафе, приготвена с преса във френските кафенета. Еспресото е най-популярната напитка и на повечето места има машини за еспресо.

3. Френски булдог

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Предците на тази порода са били отглеждани в Англия. В началото на 19-век започват да се развъждат във Франция, като са пренесени от Англия. Те напускат родината си, заради индустриалната революция. Французите обикнали тези малки английски кучета и започнали да ги гледат и развъждат. Тази порода е регистрирана за пръв път във Франция, затова носи това име. 

4. Френска плитка

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Тази прическа не може да има френски произход, защото съществува от повече от 6000 години. Има пещерни рисунки, открити в Алжир, изобразяващи жени с подобни плитки. Освен това тези плитки съществуват при древните келти и китайските жени.

Защо тази плитка се нарича френска? Няма точен отговор на този въпрос. Съществува обаче хипотеза, според която, тъй като Франция винаги е била считана за столицата на модната индустрия, всичко, което е популярно или модерно, автоматично се счита за френско.

Изразът "френска плитка" за пръв път се появява през 1871 г. в статия на американското списание Arthur's Home Magazine. Но тъй като статията не предоставя никакви снимки, ние дори не можем да сме сигурни, че това е действителната "френска" плитка, която се описва там.

5. Френски маникюр 

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Френският маникюр всъщност има американски произход. Той е измислен през 1976 г. от Джеф Пинк, създател на марката ORLY. Пинк е помолен от холивудски производител, който се нуждае от универсален лак за нокти, който да изглежда добре на различни актриси.

Между другото, първоначално, този дизайн се нарича "естествен нокът". Получава сегашното си име, когато Джеф отива в Париж и лакира ноктите на моделите в модната столица с новия си вид маникюр. Тогава изобретението му остава в Париж и е популяризирано сред френските жени. По-късно то се разпространило по целия свят.

Струва си да се отбележи, че повечето френски жени предпочитат маникюра без лак, както и с естествени нюанси на бежово и розово.

6. Френски тост

6 неща, които мислим, че са френски, а всъщност не са

Класическите френски тостове се консумират дълго време, преди Франция да се появи на световната карта. Първото споменаване на това ястие може да се намери в Apicius - кулинарна книга от Древен Рим. Римляните обичат да ядат пържени парчета хляб, напоени с мляко и яйца.

Името "френски тост" се появява в Англия през 17 век. Между другото, французите наричат това ястие Pain Perdu.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay