Всяко малко момиче си мечтае как ще стане голяма, вече ще може да си слага червило като мама, да пудри бузки с руж и да облича прилепнали дрехи, защото мама изглежда така много добре.. А и освен това ще може да излиза и да се прибира, когато си поиска, без да дава отчети, да взема сама решения и да й се чува думата. Мечтите са хубаво нещо...
Е, вече сме пораснали, в света на големите сме и играем тяхната игра. Но тази игра не винаги е само забавна. В нея има правила, които, ако не съобразиш да спазиш, можеш да изгориш или поне да имаш наказателни точки.
Големи сме.. голяма съм! Вече имам право на толкова много неща.. Каква радост, нали? Никой не ми казва кога да се прибирам, макар че ми се иска. Дори приятелят ми ме пуска, казвайки "Ти си голяма, можеш да правиш каквото искаш." Как ме боли от тези думи. Така, както някога ме болеше, когато мама ми казваше :"Малка си, не можеш да излизаш с тези момчета толкова късно".
Каква ирония само. Днес искам пак да има някой, който да е загрижен за мен, да ми каже "Прибери се по-рано, искам да прекарам вечерта с теб." Но не, вече съм голяма..
Голяма съм.. да, аз, тази, която мечтаеше толкова силно за това. И затова ходя на работа. (Така правят големите момичета). Това за мен не е трудност, аз обичам работата си и ходя с желание, така както навремето обичах да ходя на училище ( за разлика от доста други деца). Трудностите идват, когато имаш задачи, за които си отговорен само ти. В училище, ако сгафех нещо, идваше мама да ме защити.. а тук..къде си, мамо?
Мама я няма, детството го няма. "Нали това искаше, момиче?", ми нашепва дяволчето в мен.
-Исках, исках, ама..
Като малка имах много играчки и уроци – единствените ми задължения бяха да си играя с първите и да уча съвестно вторите. Какво толкова не му харесвах на детството?
Като голяма трябва да се справям с неща, като това да подреждам сама дома си, да се усмихвам, когато ми се плаче, да се справям с емоционалните рани. Преживях предателства, изоставяния, скъсване с гаджета, шамари (не физически вярно, но и душевните бая боляха). А като малка ме болеше най-много, когато паднех и си ожулех коляното...
Не искам да съм голяма! Чувате ли, не искамм!!! Май е късно, обаче, за такива желания. Първото вече се изпълни!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 1 |
