Най-честият страх сред родителите е, че ще предадат собствените си проблеми с психичното здраве на децата си.
Ако сте в същата ситуация и се чудите дали детето ви ще наследи вашите собствени страхове, безпокойство или невроза, вероятно също се чудите дали това "наследство" попада в природата срещу възпитанието. Истината е, може би разочароващо, че може да е по малко и от двете. Дете, чийто родител страда от тревожност, е по-вероятно да развие разстройството и проучванията показват, че генетичните промени от преживяната травма могат да бъдат предадени на деца или внуци.
Дори и без конкретна травма, вашето дете може да възприема страховете ви. Децата използват родителите си като мерило за това как да се отнасят към света и така те могат да наблюдават и интернализират вашите страхове, тревоги или неврози още в ранна детска възраст.
Рационалната тревожност не е непременно нещо лошо. Въпреки това, когато стане ирационално и се нормализира и приеме в културата на дома, вие рискувате да го предадете и проектирате върху децата си по начин, който може да им повлияе негативно.
Може да търсите какво да направите, когато видите това въздействие, но търсенето на професионална подкрепа за психично здраве е най-добрият ход.
Добра практика е да изследвате собствените си реакции на стрес. Можете също да опитате техниката BOAT, когато почувствате, че се тревожите около детето си. В акронима първата стъпка е да дишаме. Когато умът е тревожен, хората имат стеснен поглед върху ситуацията, така че дълбоките вдишвания могат да помогнат за отпускане на тялото и разширяване на този поглед.
Следващата стъпка е да наблюдавате чувствата си с любопитство. Забележете ги, назовете ги и след това преминете към следващите стъпки- приемане и мислене. "Кажете си: "Приемам, че се чувствам тревожен, приемам, че това се случва" и след това помислете: "Добре, възможно ли е този сценарий, за който се тревожа, да се случи? Колко възможно или вероятно?". Това може да ви помогне да излезете от спиралата.
С по-конкретни термини, да кажем, че изпитвате социална тревожност. Въпреки че може да се страхувате от леки разговори, вероятно не искате детето ви да се чувства по същия начин относно срещите и партитата.
При социалната тревожност често има поведение на избягване. Родителят може да се изолира или изобщо да избягва социалните събирания. Това може да ограничи социалните възможности за детето, поставяйки го в неравностойно положение по отношение на изграждането на социални умения и потенциално предаване на социалната несигурност. В тази ситуация например, можете да помолите друг възрастен за помощ. Тоест детето ви да не бъде лишено от социални контакти, а те да му бъдат предоставени с помощта на някой друг. Ваша приятелка да заведе детето на детски рожден ден, баща му да го заведе в парка и т.н.
Или може би ви е страх от летене, но искате да отгледате дете, пътуващо по света. Можете да разговаряте за страховете си с детето си, като кажете: "В момента се чувствам тревожен, защото не съм свикнал да летя. Ще си поема дълбоко въздух, защото това ми помага да се чувствам по-спокоен. Искаш ли да го направиш заедно с мен?"
Може никога да не е хрумнало на вашето дете, че не е безопасно, защото не е знаело, че може да е опасно. Поради тази причина не бива да споделяте, че страхът е нещо нормално. Обяснете, че проблемът е във вас.
Смята се, че предпазването на децата ви от потенциална вреда е защитна реакция. Това не е невярно, но със сигурност има случаи, в които може да се стигне твърде далеч и всъщност може да бъде пагубно за емоционалното развитие на детето.
Ако видите детето си да моделира вашите собствени страхове, тревоги и неврози, никога не е твърде рано да потърсите професионална помощ.
| 0 | 0 |
