Прекрасен, макар и доста студен четвъртък, идвам на работа, включвам компютъра и една приятелка възмутено ми споделя новина, от която първо ми стана смешно, после не чак толкова...
Разбирам, че работодателите вече са задължени да изготвят задължителни графици кога ще почиват служителите им и въпросните графици трябва да бъдат готови до 31 март. Става дума за цялата година. Иначе казано до 31 март аз, моята приятелка и всички вие, които работите, ще трябва да решим кога точно ще почиваме през цялата година, чак до 31 декември.
Точно тук вече не ми беше смешно и се замислих за това как трябва да си блъскам главата точно сега, за да реша точно на кой август ще изпитам нужда да пия коктейли на някой плаж или дали евентуално на 8 ноември ще има сняг, за да отида да покарам ски в някой роден курорт.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против планирането и съм далеч от идеята, че всеки може да отсъства от работа, когато си поиска, но това вече е прекалено.
Още по-неприятно ми стана, когато осъзнах, че "новината" не е от днес. Google бе така любезен да ми сортира публикации по темата с дати отпреди около месец. Казвам си "как така съм го пропуснала, работата ми включва да следя информационния поток, колко странно?!".
След около 5 секунди си отговорих сама. Естествено, че съм го пропуснала, и то умишлено. Просто когато видя в заглавие думата "отпуск" се чувствам все едно току що съм си ударила малкото пръстче на крака. Ами те, скъпите ни депутати, не се спряха. Нямам никакво намерение, обаче, да обяснявам хронологията на "решенията" им относно това как, колко и защо да почива българският служител. Просто всяко такова все се оказва предпоследно. И аз чакам. Ще се изплащат невзетите отпуски, няма да се изплащат. Ще се чистят, няма да се чистят. Купонът е пълен.
Продължавам да се информирам по темата и научавам, че постигнатото споразумение всъщност е американският модел на планиране на отпуските.
Просто няма как да не се се сетя за великия Тодор Колев и неговия екзистенциален въпрос: "Как ще ги стигнем американците, че и задминем, кога? Другари, уважаеми дами и господа, направо се чудя как е възможно това?"
Та и аз се чудя как е възможно това?
Тотю Младенов освен това бил предупредил, че Главната инспекция по труда ще започне масирани проверки дали работодателите са изготвили графиците за отпуските и дали се нарушава правото на работниците да ползват отпуски.
Каква справедливост, какво нещо!
Може би, ако някои неща се проверяваха по-навреме, нямаше да се стигне до случаи, в които държавни служители са натрупали по 3 години отпуска. Явно на всички толкова им се работи, та трябва да се следи дали си почиват...
Аз обичам да си почивам. Не обичам, обаче, да ме карат да планирам свободното си време за година напред.
И накрая, за цвят и като доказателство колко нелепо е всичко, което ни преследва като служители на тази държава, един любим и съвършено точен цитат от Джон Леънън:"Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове."
| 1 | 0 |
