"В цирка научих, че клоунът е принцът, висшестоящият принц. Винаги съм мислел, че висшестоящият принц е лъвът или фокусникът, но клоунът е най-важен"
Това са думи на италианския режисьор и актьор Роберто Бенини. Всеки, който е гледал "Животът е прекрасен", знае - Бенини е изключителен майстор както по отношение на комедията, така и на трагизма. Достатъчна причина, за да не подлагаме на съмнение сведенията му за образа на клоуна. Този вечен символ на смеха и тъгата, събрани в едно.
Вече ви запознахме с някои от най-интересните артисти, които видяхме в новата програма на цирк "Балкански". Според мнението на Бенини обаче, "висшестоящият принц" сред тях не е летящият моторист, който кара върху високо опъната тел и с всяко представление рискува живота си. Не е и илюзионистът - укротител на тигри и леопарди. Щом принцът е клоун, ще си устроим и една "аудиенция" с него. 
Разбира се, в програмата присъстват няколко клоуна. 63-годишният въжеиграч Ромил Драгомиров, който наскоро получи наградата "Икар" за цирково изкуство. Той излиза, облечен като Чарли Чаплин, с хлапето, след което се качва на високото въже и докато "се прави на клоун", изпълнява спиращи дъха номера. Музикалните клоуни "Григореску" (вижте галерията) идват от Румъния. Но най-често на манежа се появява украинското дуо "Тик-так".
Това са съпрузите клоуни Едуард и Галина Ткач, които изпълняват забавни репризи между опасните циркови номера и успяват да озвучат шатрата с най-прекрасната мелодия - тази на детския смях. Галина ни разказа, че е срещнала Едуард, когато е била на 14. И двамата са се обучавали в изкуството да бъдат клоуни. "Помислих си, че щом е толкова добър партньор, сигурно ще бъде и добър съпруг. Оттогава сме заедно." 
Едуард, от своя страна, сподели с нас какъв е животът зад белия грим, пъстрия костюм и червения нос на един палячо.
Как реши да станеш клоун?
Вече 25 години съм в цирка. Занимавах се и с акробатика, но един възрастен човек ми каза: "Ти можеш да бъдеш клоун. Давай! Защо ти е да си акробат? С повече тренировки, всеки може да стане акробат, а клоун трябва да бъдеш по сърце."
Но това едва ли е достатъчно. Как се научи да бъдеш клоун?
Вярно, не е достатъчно. Трябва да обичаш тази професия и да бъдеш добър артист. Имах чудесни преподаватели, специални уроци по актьорско майсторство. В началото не си достатъчно смешен, това се учи с много работа.
Каква е разликата между актьора и клоуна?
Голяма. Актьорът играе клоун. А нашият живот е да бъдем клоуни, ние живеем с цирка.
Казват, че "музикант къща не храни". Важи ли това и за клоуните?
Достатъчно ни е това, което изкарваме. Аз в никакъв случай не съжалявам, че съм се захванал с тази професия. Но тя не е за всекиго. Синът ни, например - учех го да бъде клоун, а него го влечеше жонгльорството. И стана жонгльор.
След като в представленията се изисква постоянно да бъдеш забавен и енергичен, имаш ли сили да бъдеш такъв и в истинския живот?
Мисля, че ако човек нон-стоп се прави на клоун, това вече си е проблем. След шоуто съм обикновен човек. Обичам бодибилдинг, обичам спорта.
Какво ще кажеш за българската публика?
Тя е почти като руската, а руската публика разбира от цирк. На европейците и пръст да им покажеш, пак ще се смеят. А българите, както и руснаците, са придирчиви. Не дават аплодисменти, ако не им харесва.
Какво ще ни покажете в цирк "Балкански" тази година?
Директорът г-н Балкански е израснал с цирка и много добре знае какво обича вашата публика. Иска от нас стари репризи, но изпълнени по нов, модерен начин. Това и правим. Ще видите "Огледалото"; как се снима каубойски филм; как пияният ресторантьор сервира спагети на клиента си. И други любими за зрителите репризи. Хубавото е, че освен забавните моменти, програмата е заредена с изключително много "екстрийм". Такива номера, като с моторите и "Колелото на смъртта", аз виждам за първи път, въпреки всичките си години в цирка. Това допада и на по-големите зрители, които бяха започнали да се интересуват само от дискотеки.
Защо някои хора се страхуват от клоуни?
Може би ги плаши гримът, или прекалено големият нос. Не знам, но често се случва. Когато видя, че някое дете се страхува, просто се изнизвам.
Поне на нас, след като се запознахме с "Тик-так", никога вече няма да ни хрумне да се плашим от клоуни. На живо те бяха изключително нормални, любезни и симпатични. Единственото, за което съжаляваме, е неуспоримият факт, че разговорът с тях не може да се пресъздаде достатъчно ефектно в писмен вид. Както се досещате, те съпровождат думите си с жестикулация, която ни накара да се превиваме от смях по време на интервюто.
| 9 | 2 |
