- Татко, как се печели жена?
- Зависи от жената, сине. Някои се печелят със скъпа бутилка вино, резервация в култов ресторант и със създаване на впечатление, че си успял мъж с място в обществото, а други с хубав разговор.
- Мама обича червеното вино и красивите тоалети, едно време сигурно си я завел в известен ресторант.
- Да, майка ти винаги е обичала червеното вино и винаги се е обличала стилно. Но не. Едно време я заведох в стария парк, където се говореше, че има призраци, никой не ходеше там, особено, за да впечатли едно момиче. Но аз знаех едно тайно място с една прекрасна гледка, място, за което малцина знаеха. Място, до което се стигаше през калища и много храсти. Затова и много не го знаеха, камо ли да ходят там. Но аз я заведох. И тя се впечатли. Там си говорихме много. Беше студено, но ни беше толкова приятно, беше ни истинско бе.
- Ами червеното вино?
- И червеното вино бях купил предварително. Е, не го бях купил, взех домашното на дядо ти. Въпреки че тя беше свикнала да пие вино от стъклени бутилки, тогава тя пи вино от пластмасова, но не се оплака. Дори напротив, хареса й.
- Но, татко, вие с мама ходите в хубави ресторанти, не съм ви виждал да ходите по гори и паркове.
- Много си прав, сине. Помня, че майка ти тогава цялата стана в кал, а обувките й повече не можеше да ги сложи, помня, че след тази среща ги хвърли и мрънкаше, но след нея, пак сме ходели там. Пак минаваше през калища и обираше бодливите храсти. И на онова място и в живота, държейки ме за ръка. Защото бях аз. Защото не ни беше лесно и защото тогава трудно можех да й предложа нещо повече от калища, бодливи храсти, домашно вино и хубава гледка. И именно заради това сега майка ти вечеря в скъпи ресторанти, пие скъпи вина и носи скъпи дрехи. Защото знам, че може без тях, но не и без мен. И това беше първото, в което се уверих.
- Значи си спечелил мама с хубави разговори и много кал.
- Разсмя ме, точно така, сине. И добре, че беше тая кал, да ми покаже що за чисто създание е Тя.
- И какъв е изводът на вашата история, тате?
- Изводът ли? Ами, не знам. Може би, че истинската жена не си проличава в хубавия ресторант, а в калта.
Автор: Мария Куртева
| 0 | 0 |
