Англия, село Турвил. 1871 е. Една къща, на една обикновена улица. Не се различава от другите, но много хора стоят и чакат нещо.
Вратите на къщата се отварят. Оттам излизат няколко възрастни. Те изглеждат изненадани и казват, че всички слухове са верни.
Жена излиза на верандата и кани още няколко души да влязат. И вие сте сред тях. Влизате вътре, отивате в стаята и виждате 11-годишно момиче, което спи на леглото. Изглежда бледа и слаба. Въпреки шумните разговори в стаята, момичето не се събужда. Майка ѝ казва, че са минали 6 месеца, откакто е заспала. Излизате от стаята и следващите няколко души влизат, за да видят спящото момиче със собствените си очи.
Това е историята за най-продължителния сън в историята. Рекордът принадлежи на момиче на име Елън Садлър, което е спало в продължениен на 9 години. Тя е родена в английското село Турвил през втората половина на 19-ти век в голямо семейство. Елън била 12-ото дете в семейството. Родителите ѝ не били богати и работели усилено, за да свързват двата края.
От малки са учили синовете и дъщерите си да им помагат. И Елън не била изключение. Когато навършила 11 години, тя напуснала дома си, за да работи като бавачка в близкия град. Докато била далеч от семейството си и заобиколена от непознати, Елън започнала да се чувства зле. Имала главоболие, дискомфорт и известна сънливост. Тези симптоми станали толкова тежки, че момичето не можело да работи добре.
Тя се върнала в къщата в селото, където родителите ѝ я изпратили в болницата. Лекарите не знаели как да ѝ помогнат, защото не можели да я диагностицират. Те прекарали 18 седмици в опити да излекуват бедното момиче. В резултат на това, все още неразположена, Елън била изписана от болницата.
След като се прибрала у дома, тя получила силно главоболие и сънливост. Елън Садлър се чувствала все по-зле и по-зле. И тогава, един ден, тя тихичко легнала в леглото си и заспала. Елън се събудила чак след 9 години. През цялото това време майката на момичето се грижела за нея.
Хранела я с мляко и чай. Спящото момиче отслабвало и отслабвало. Скоро цялото село разбрало за Елън. Хората започнали да идват в дома ѝ, за да видят необичайно явление. Те я погледнали, опитали се да се събудят и разказали на приятелите си за нея.
Новината за спящото момиче обиколила страната. Хора от цяла Англия идвали да видят човек, който спи от няколко години. Те нарекли къщата, в която живеело семейство Елън, "Сънливата вила".
Идвали лекари и репортери. Един журналист от Daily Telegraph описал, че тялото на момичето е слабо и твърде меко. Краката ѝ били леденостудени, а устните ѝ посинели. Дишането на детето било едва доловимо. Изглеждало така, сякаш животът бавно напуска това тяло.
Семейството на момичето получавало дарения за грижите за дъщеря си. Затова много хора смятали, че всичко е представление. По някаква причина майката не позволявала на лекарите да остават с Елън дълго време. Някои казвали, че майка ѝ ѝ давала хапчета за сън всеки ден, за да не ѝ позволи да се събуди.
Освен това майката на момичето отхвърлила предложенията на лекарите да проведат медицински преглед в лондонска болница. Едва ли ще разберем цялата истина за нея, тъй като няма официална диагноза от лекари.
Възможно е момичето да е изпаднало в кома или да е страдало от друга болест, непозната на науката през 19-ти век. Това може да е хронично нарушение на съня, при което човек изпитва неконтролируеми пристъпи на сънливост. Елън е израснала в голямо семейство и рано е свикнала с тежката работа. Може би силната умора и липсата на сън са провокирани от нарколепсия.
В крайна сметка тази история има добър край. Един ден Елън Садлър се събудила. Тя не помнела какво се е случило и била много изненадана, когато семейството ѝ разказало за 9-годишния сън. Растежът на момичето се забавил малко и зрението ѝ се влошило, но здравето ѝ като цяло било запазено. Елън се омъжила и родила шест деца. През 1911 г., на около 50-годишна възраст, тя починала.
Нека видим една напълно противоположна история за човек, който постави рекорд за най-дълго време без сън. През януари 1964 г. 17-годишният Ранди Гарднър, гимназист, твърди, че е останал буден няколко седмици. Експериментът започнал през декември и приключил през януари. И в края на това време той се чувствал съвсем нормално.
Това събитие е записано в Книгата на рекордите на Гинес и позволило на учените да научат много за структурата на човешкия мозък. Ранди искал да направи научен училищен проект, свързан със съня. Той трябвало да остане буден възможно най-дълго, а приятелят му трябвало да се погрижи той да бъде винаги буден.
В началото всичко вървяло добре. Приятелят на Ранди водел дневник, в който записвал и най-малките промени в тялото на субекта. Ранди се държал съвсем нормално през първите 2 дни. Постоянно бил на крака и не лягал.
След три дни когнитивните и сетивните му способности започват да намаляват. На четвъртия ден на Ранди му прилошало. Разхождал се из къщата и помирисвал цитрусови плодове. Миризмата на лимони и портокали му помагала да се отърве от това лошо състояние.
През деня Ранди играел баскетбол и ходел на боулинг с приятели. Нощите били скучни, защото момчетата не знаели какво да правят. Но все пак Ранди не си легнал.
Минала седмица и Ранди показал отлични резултати в баскетбола. Физическите му умения не се били променили. Речта му била ясна и логична. До този момент новините в цялата страна говорели за Ранди и неговия експеримент. Той станал знаменитост.
Учените отишли при Ранди. С помощта на математически въпроси те тествали интелектуалните му способности. И тук показал доста слаби резултати.
Учените сканирали мозъка му и записали данните за неговата активност. След това, на 8 януари 1964 г., в 2 часа сутринта, Ранди счупил предишния рекорд за време без сън. Той бил буден 264 часа. Учените прикрепили електроди към главата му, когато заспивал и наблюдавали мозъчната дейност.
Ранди се събудил след няколко часа сън, за да отиде до тоалетната. След това отново легнал в леглото и станал чак след 14 часа. Той отишъл на училище в страхотно настроение. Всички били шокирани. Изглежда, че този тежък за мозъка експеримент нямал отрицателни последици. Ранди продължил да учи както преди, да играе баскетбол и да прекарва време с приятели.
Учените са проучили резултатите от мозъчните изследвания и са открили, че мозъкът на Ранди е спал леко през цялото това време. Това се нарича "микросън" и любопитното е, че човекът, който го изпитва, може дори да не разбере, че технически спи.
Минали няколко години. Всички вече забравили за този случай. Ранди пораснал. Един ден репортер си спомнил експеримента на Ранди и го интервюирал. Той признал, че експериментът има последствия.
В продължение на много години Ранди страда от тежко безсъние. Това го подлудявало. Той прекарал много време и усилия, за да преодолее това заболяване. За щастие успял да коригира режима си на сън. Ранди спал по 6 часа на ден, което било напълно достатъчно.
Повтарянето на този експеримент е лоша идея. Дори два дни без сън са голям стрес за организма. В продължение на хиляди години хората са преживявали глад и сложни условия на труд. Сърцето ни е обучено да издържа на високи натоварвания и тялото ни може да оцелее в трудни ситуации. Но тялото ни никога не е срещало липса на сън в цялата история на човечеството. Еволюцията не ни е научила да издържаме безсънни нощи без последствия, затова е вредно за здравето ни.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
