Хората с обструктивна сънна апнея имат повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, установява ново проучване.
Новото проучване, публикувано в American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine, свързва повишения риск с понижените нива на кислород в кръвта, причинени от прекъсването на дишането, което често се случва при сънна апнея.
Пример за това прекъсване на дишането е хъркането, което е един от най-честите симптоми на обструктивна сънна апнея.
Изследователите са анализирали данни от повече от 4500 възрастни, за да открият кои аспекти на обструктивната сънна апнея могат да бъдат причина за по-големи сърдечно-съдови рискове. Тези възрастни са участвали в изследването за остеопоротични фрактури при мъжете (MrOS) и мултиетническото изследване на атеросклерозата (MESA).
По-конкретно, изследователският екип разглежда хипоксично натоварване (намаляване на нивата на кислород в кръвта), вентилаторно натоварване (прекъснато дишане от запушване на дихателните пътища) и нощни възбуди (когато индивидът се събужда в резултат на прекъснато дишане, което води до повишен пулс и кръвно налягане).
В MESA хипоксичното натоварване се свързва с 45% по-голям сърдечно-съдов риск. При MrOS повишеният риск е 13%. Вентилаторното натоварване представлява 38% от повишените рискове при MESA и 12% при MrOS.
В MESA нощните възбуди не са свързани със сърдечно-съдови събития; тези прекъсвания са свързани със сърдечно-съдови смъртни случаи при MrOS.
Тежестта на сънната апнея влияе върху риска от сърдечно-съдови заболявания
Нивото на сънна апнея, което някой изпитва, често съвпада с неговото ниво на сърдечносъдов риск.
"Изследването разкри, че пациентите с по-голямо хипоксично натоварване (по-ниски нива на кислород и вентилация), свързани с тяхната сънна апнея, имат по-голям сърдечно-съдов риск", казва Хенри Яги, директор на Yale Centers for Sleep Medicine.
Прекъсванията на съня не са просто досадни – колкото по-интензивни са, толкова по-вероятно е да навредят на сърцето.
"Пациентите, които имат повишен сърдечен ритъм в отговор на сънна апнея, също са изложени на по-висок [сърдечно-съдов] риск и имат значително намаление на риска от сърдечно-съдови събития, свързани с CPAP", казва Яги. "По-тежката сънна апнея по време на REM сън също изглежда повишават сърдечно-съдовия риск.”
Като цяло леката обструктивна сънна апнея не е свързана със същия риск от сърдечно-съдови заболявания като умерената или тежка обструктивна сънна апнея в повечето широкомащабни проучвания.
Освен това, леката обструктивна сънна апнея може да изложи хората на повишен риск от повишено кръвно налягане. Със сигурност има повишен риск от сърдечно-съдови заболявания с по-тежки степени на обструктивна сънна апнея.
Положителното налягане в дихателните пътища (PAP) е едно от основните лечения за сънна апнея. Тази терапия е малко устройство, което генерира въздушен поток.
Това лечение отваря горните дихателни пътища по време на сън, предотвратявайки затварянето им с помощта на стент.
Това помага да се стабилизира дишането по време на сън, подобрява качеството на съня и може да елиминира кислородната десатурация, свързана със сънна апнея.
Други нарушения на съня също могат да повлияят на сърдечно-съдовия риск
Важно е да се отбележи, че сънната апнея е само едно нарушение на съня, което може да бъде вредно за здравето на сърцето. Безсънието, кратката продължителност на съня и периодичните движения на крайниците по време на сън също са свързани с повишен сърдечно-съдов риск.
Препоръчителната продължителност на съня за възрастни е поне 7 часа и хората трябва да избягват да получават по-малко от това. Разстройството на съня често се свързва с по-високи нива на хипертония и сърдечни заболявания. Нарушеното дишане при сън, термин, използван за по-широко описание на различни необичайни състояния, свързани със съня, също е свързано по подобен начин със сърдечно-съдови заболявания. Други примери за състояния с нарушено дишане при сън включват синдроми на хиповентилация и централна сънна апнея (CSA).
CSA се различава от обструктивната сънна апнея (OSA) по това, че индивидът спира да диша или диша много повърхностно поради това, че мозъкът не изпраща правилния хормонален сигнал към мускулите, които контролират дишането, за разлика от OSA, при която дихателните пътища стават механично блокирани.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
