Димана Симеонова разкрива тайните на Делфийската рокля

Според мен, защото това е един насаждан модел не години, а векове наред. Още от деца, родителите обличат малките момиченца с рокли на първите им специални поводи, след това идва абитуриентската рокля, сватбената рокля…И в един момент първосигналната ни асоциация за моментите, в които сме най-щастливи, най-красиви и най-привлекателни, е когато сме носили рокля. Смятам, че всяка жена може да се чувства привлекателна и с къси панталони или пижама, стига вътрешно да се чувства така.

Винаги. Няма случай, в който човекът, личността, да може да бъде изместен от дрехата. Разбира се, това не важи само за жените, а и за мъжете. В днешно време все по-често се срещат хора в двете крайности – такива с фокус върху материалното, което с годините става все по-луксозно, красиво, привлекателно и скъпо и хора, връщащи се към простичкия живот, на село, без телевизия, които не си поръчват вечери от луксозни заведения. И става все по-трудно да останеш по средата между тези две крайности, там където обличаш роклята сутрин, без да е необходимо тя да е маркова, но в същото време успяваш да се зарадваш на образа си в нея пред огледалото за един кратък момент, преди да се заловиш с наистина важните неща в живота.

Да, абсолютно. Но, не само. Също така е свързано с различното възприятие, което може да има всеки един читател и именно в това се крие истинският смисъл на всяка една книга – в едно и също изречение читателите да откриват коренно различни символи и послания, дължащи се на моментните им емоционални състояния и натрупания им житейски опит. 

Непосредствено преди да започна да пиша книгата, което означава в началото на 2020г. 

С това, че в историята на роклята, има много история :D

Привидно всичко започва от испанския дизайнер Мариано Фортуни, който измисля и създава Делфийската рокля, като се смята, че след него никой друг не е успял да копира напълно дизайна ѝ. С какво се е отличавала роклята – донесла е несравнимо дотогава удобство със свободния си модел и в същото време позволявала индивидуален дизайнерски подход към всяка една жена.

Всъщност историята на роклята започва много по-назад във времето. Още от Древна Гърция. През 1896 г. в светилището на Аполон в Делфи е открита статуя в реален размер на мъж, който кара колесница. Той е бил облечен в подобна одежда, свободна, носеща усещането за лесно движение. Именно от това облекло на статуята се вдъхновява Фортуни и създава Делфийската рокля. И ето я още една метафора – мъжка дреха вдъхновява създаването на свободния женски дизайн, не е ли тъкмо това един страхотен символ за откраднатата свободна на жената от мъжа?!

Откровено казано, мисля, че е твърде амбициозно да се използва думата изследване в нейния истински дълбочинен характер. По-скоро водещото във всеки един разказ е дадената емоция, която съм искала да разкажа. А кратката форма на разказите оставя по-дълбоките изследвания да се случват индивидуално в съзнанието на всеки читател. 

Няма да излъжа, ако кажа, че познавам семейства, в които все още се приема за съвсем нормално жената да става по пет пъти от масата по време на вечеря, за да подаде на мъжа и сина си прибори, сол, хляб и каквото друго решат, че им е необходимо, а  след вечеря вдига чиниите и подрежда масата, докато мъжете се прехвърлят на дивана да гледат телевизия. Но забележете тук неслучайно споменавам не само съпруга, но и сина. С това искам да кажа, че вината за всякакви морални и обществени ограничения в никакъв случай не я носят само мъжете, носят я и майките, които възпитават синовете си по този начин. Но определено тези стереотипи се променят последните години и с времето очаквам съвсем да изчезнат.

В същото време има и морални, и обществени ограничения, които сами си поставяме.

Но и двата фактора – и стереотипите, и самоограниченията, според мен са по-скоро въпрос на възпитание и предаване на родова принадлежност към криворазбрани ценности. Наистина смятам, че всичко това се променя с бързи темпове и след години ще изчезне, просто е необходимо време.

И казвам всичко това с ясното съзнание, че сме родени в страна, в която имаме свободата да се променяме и да бъдем себе си. Има държави, в които за съжаление почти няма надежда ограниченията над жените да отпаднат скоро – държави, в които жените дори нямат право да обличат рокли. 

Предпочитам да представям всичко чрез конкретни случки, истории, чрез действия, т.е. изцяло по косвен начин, който замества преките разсъждения за живота.

Отделните разкази се свързват помежду си чрез очевидния елемент на роклята, както вече споменахме, както и че всеки от тях има неочакван край, който често преобръща цялата перспектива на разказа. 

Мисля, че отговорите на предните въпроси до голяма степен изчерпаха тази тема и не ми се иска да се повтарям и да доскучая на читателите. Само ще допълня, че не бива да се придава извънредно голямо значение на роклята като единствено възможен символ в книгата. Имам предвид, че може би ако бях попаднала на друга история вместо на тази за Делфийската рокля, можеше да избера друг свързващ елемент в книгата. Но това едва ли щеше да промени емоцията, която исках да носи всеки един разказ. И това е по-важното в книгата – емоцията, смисълът на всеки един разказ, това, което движи героите в една или друга посока. 

Смятам, че не съществуват универсални истини, които да важат за всеки човек. А и всъщност различните читатели откриват различни послания в един и същ разказ, което е съвсем нормално и така трябва да бъде.

Тук е чудесен момент да кажа, че книгата не е предназначена само за жени, въпреки че заглавието и тематиката оставят до голяма степен такова впечатление. В нея присъстват и мъжете, и тяхната гледна точка, и смятам, че може да бъде интересно четиво и за тях. 

Като един начинаещ писател, все още имам твърде голямо съмнение в написаното от мен и знам, че ще поставям тук откъс след откъс, ще ги трия и така цял ден, защото всеки ще ми се струва недостатъчно добър да въздейства по начина, по който искам на читателите. Поради тази причина предпочитам да споделя такъв, който се е откроил като любим на читателите:

"Тя сряза с еднакво хладнокръвие плата за новата си рокля и пъпната връв на детето си". 

Няма идеален читател за дадена книга, има само идеални книга за даден читател. И нещо повече, мисля че понякога повече, друг път по-малко, но винаги намираме себе си във всяка една книга, която четем. Затова и различните читатели виждат различни аспекти в една и съща история.

На едно от представянията си на книгата, бях разпечатала различни цитати от нея и помолих всеки от присъстващите да си изтегли по един цитат. После чух доста коментари как хората са изненадани, че им се е паднал цитат, свързан точно с техния живот, с тяхната текуща житейска ситуация. В действителност това не беше никак изненадващо, нито пък имаше нещо магично в него, защото не цитатът търси своя човек, а човекът винаги търси себе си в написаното и, разбира се, винаги се открива. 

Книгата ме научи на това да бъда по-търпелива, тъй като отне доста време от написването на първата ѝ страница до издаването ѝ. Колкото до читателите, на тях оставям сами да открият в нея това, от което имат нужда.

Не, аз самата рядко обличам рокли. Но покрай ангажиментите ми, свързани с книгата, в повечето случаи нося рокля, защото се чувствам по някакъв начин задължена на заглавието и концепцията на разказите. Така че съм благодарна, че сама си създадох повод за носене на рокли по-често.

Иначе, да, имам любим разказ от книгата. Прочетете я и се опитайте да познаете.

Не (извинявай, Коко Шанел). За мен единственото задължително е човек да се чувства удобно в дрехите си и те да го изразяват по най-пълния начин. Но аз не съм в никакъв случай точният човек, който да коментира мода. Нямам специално отношение към дрехите, дори често приятелите ми се подиграват, че измислям смешни имена на някои световноизвестни марки, защото никога не съм ги чувала. 

 Да очакваме ли скоро нова книга?

Зависи какво се имам предвид под скоро като времеви интервал :D

Работя по нова книга, но още е на фаза написване, така че със сигурност в рамките на тази година няма да излезе официално. Няма да издавам повече, за да се впиша в поне едно писателско клише за суеверията при писането на книга.