"Аз съм от Дания. Мама е гей, но винаги е искала деца. Затова си купила списанието Pan-bladet, което е за хомосексуалисти и публикувала следната обява: "Има ли гей, който иска да бъде баща? Защото аз искам да бъда майка."
Получила 5 положителни отговора. Харесала баща ми и ме създали. Излиза, че животът ми е започнал чрез списание и продулжава да бъде в списанията.
Имам и по-малък брат, който е на 13 години - от същите родители. Татко се омъжи за гей, който е много добър. Пораснах с тях, но се разделиха, когато бях на около 6. Въпреки това останаха близки и той ми е като чичо. Все още идва у нас на всяка Коледа и всички сме като едно голямо семейство.
Хората в Дания не съдят прибързано. Да раста и да имам обратни родители беше напълно нормално. Мама винаги казваше: "Трябва да бъдеш наистина открита, важно е да не криеш коя си, защото в момента, в който се засрамиш от нещо, хората ще го използват срещу теб."
В училище никой не ме тормозеше, но много хора са ми казвали, че ме харесват, харесват родителите ми и въпреки това са против хомосексуалистите.
Винаги моя е била инициативата да водя родителите ми на гей паради (gay pride parade, pride - гордост, бел.ред.), защото винаги съм се гордяла с тях. Наричаме се "децата на дъгата".
Мама винаги е била мъжкараната, която играе футбол, а татко е човек на изкуството. Леля пък работеше като моден консултант. При първата си модна изява едва можех да ходя. Беше в мола и рекламирах бебешки пелени.
След това, 10-15 години не се занимавах с мода, защото играх футбол в училище. По време на едно пътуване до Ню Йорк с отбора, един случаен човек спря треньора ми и започна да му обяснява, че иска да ме представлява и т.н. Аз бях на 14 или 15 и му казах нещо от рода на "Не, не те познавам, това е странно". Прибрах се в Дания и разказах историята на един от най-добрите приятели на леля ми, който пък ми каза, че трябва да се пробвам в модата. От агенцията, на която изпратих снимки, веднага ме харесаха, срещнах се и с нюйоркска такава, но за тях не бях готова - бях на 15 и исках да завърша училище.
Дадоха ми изява по време на Седмицата на модата в Ню Йорк, последваха Милано и Париж. Прибрах се за няколко дни и се върнах обратно, за да снимам фотосесия със Стивън Майзел.
Сега съм на 20 години и имам апартамент в Манхатън, което ми изглежда доста откачено. Понякога стоя и си мисля, че са минали много години, а всъщност са не повече от 2-2 и половина. Случи се толкова много. Видях повече от света, отколкото можех да си представя. И това е невероятно.
Трябва да кажа, че семейството ми беше невероятно подкрепящо. Очаквах, че ще ми кажат да не се захващам, че това не е истинска работа. Но те ме насърчиха да опитам и да следвам мечтите си."
| 38 | 0 |
