Един ден никога не е достатъчен за нещата, които обичаме. Времето е нашият най-добър съюзник, а ние редовно го пропиляваме. Губим ценни моменти, които не могат да бъдат върнати. И съжаляваме.
Често ни е страх да направим първата стъпка към дълго бленувана мечта. Измисляме си оправдания, с които успокояваме собствената си съвест. Плашим се от новото и от промяната, не искаме да рискуваме да бъдем наранени. Губим същите онези ценни мигове, за които накрая не ни остава нищо друго, освен да съжаляваме. Отново.
Имаме цял живот пред себе си. Всеки ден е различен и единствен. Правим си планове за следващия, които често успяваме да осъществим. И макар че никой не е господар на утрото, винаги ни остава надеждата, че то ще настъпи и ще бъде по-красиво, по-смислено, по-добро.
Какъв щеше да е животът, ако всичко се случваше само по веднъж? 24 часа, в които цялото ни съществуване минава като на лента. Буквално. Един паралелен свят, в който думата "повторение" не съществува. Най-красивите чувства, най-силните емоции, най-съкровените мигове, които никога няма да успеем да изпитаме отново. Един път, споменът за който остава завинаги.
Може би там се крие очарованието на ценните моменти. Може би ако знаем, че имаме право да ги преживеем един-единствен път, ще им се отдаваме напълно, ще взимаме всичко от тях и никога няма да рискуваме да ги погубим. Може би.
Постоянно отлагаме срещи с приятели, пренебрегваме половинката си или въобще не търсим такава, всичко това в името на някакъв идеал. Образование или работа, време за нас самите, все неща, без които не можем. Истината обаче е, че има само едно нещо, чиято липса е плашеща. Ако няма любов в живота ни, то какъв е неговият смисъл? Да направим кариера? Да станем известни? Да оставим наследство? За кого...
Накрая оставаме сами, може би в голяма къща с много стаи и малко обитатели. Един. И пак съжаляваме, че сме посветили съществуването си на една идея. Материална.
Всеки притежава собствен смисъл на живота. Но какъв е той, ако не е споделен? Имаме време. Не е ясно колко, но това е без значение, ако успеем да го оползотворим. Длъжни сме да се възползваме от привилегията, която притежаваме. Нека обичаме, нека го показваме, нека се радваме на най-малките моменти и да оценяваме големите. Нека не се страхуваме от непознатото, нека рискуваме, нека живеем. Нека бъдем по-добри. Защото можем. И повярвайте, имаме всичкото време на света, за да го докажем.
| 215 | 4 |
