Youssou N'dour е сред най-известните африкански музиканти. Той притежава световна популярност, има над 20 издадени албума, а последният му, "Mbalakh Dafay Wakh", дори е отличèн с докторска степен по музика от престижния университет Йейл.
Изпълнителят притежава уникален стил, в който съчетава сенегалска фолклорна музика със салса, джаз и хип-хоп. Вероятно почти няма човек, който да не е слушал поне една негова песен, като например хитът на 1994 година "7 Seconds".
С утвърдена кариера и милиони фенове, музикантът със сигурност е постигнал поне една от мечтите си. Но 52-годишният изпълнител се изправя пред ново предизвикателство. Той иска да застане начело на страната си Сенегал, за да я превърне в едно по-добро място за живот. Той е основател на гражданското движение "Fekké Maci Boolé", което датира от 2010 година.
"Пътувал съм много по света и съм видял доста хора, така че мисля, че имам способността да управлявам Сенегал. Аз съм алтернатива."
Кандидатурата му не е прецедент в световната музикално-политическа история. Youssou N'dour не е първият изпълнител, пожелал напълно да трансформира кариерата си.
Годината е 2010. Певецът Wyclef Jean официално се кандидатира за президент на Хаити. Стъпката му към политиката е посрещната с одобрение, защото той неведнъж е доказвал, че музиката не е единствената област, в която изявите му са за пример.
Wyclef дава началото на благотворителната организация "Yéle Haiti", която се занимава с набиране на средства и осведомяване на световната общественост за многобройните проблеми на държавата още преди разрушителното земетресение.
Кандидатурата му обаче е отхвърлена, защото не отговаря на изискването да е живял в родината си през последните 5 години. В отговор, братът на носителя на Грами, Sam Jean, публикува отворено писмо, част от което гласи: "Един единствен човек не може да промени Хаити, но той може да е катализатор на промените. И ако брат ми не може да е катализатор, в ролята на президент, аз съм сигурен, че той ще продължи да работи за Хаити по всякакъв начин. И за това се гордея с него".
В края на същата година, Wyclef издава албума "If I Were President: My Haitian Experience", а своеобразният му манифест е песента "Election Time".
У нас също имаме подобен пример. Той се казва Светльо Витков и преди няколко месеца активно участваше в президентската надпревара. Той получи между 1,7 и 1,8 % от избирателския вот, но това не го отказа от политиката. Неотдавна артистът заяви, че обмисля създаването на нова политическа партия, която ще продължи започнатото.
Първоначално кандидатурата му бе приета на шега. По-късно обаче, с редица изявления, музикантът доказа, че намеренията му са сериозни. "Президент търси България", с това мото той се представи на родината, която явно не повярва достатъчно в него.
Всъщност, предизборната платформа на Светльо звучеше познато на народа, тя беше близо до проблемите му и не претендираше с високопарни обещания.
"Кандидатирам се, за да мога, когато погледна в очите майка си и баща си, знаейки, че живеят общо с 250 лв, да знам, че съм се опитал да променя това. Когато погледна брат си, който се опитва да отгледа децата си в България с мизерна заплата, да знам, че съм се опитал да му помогна.
Като погледна приятелката си в очите, да знам, че съм се опитал да дам сигурност на бъдещите си деца.
Когато срещна приятелите си, които са останали в България и си търсят работа, да знам, че съм се опитал да им помогна.
Когато срещна хора на улицата, които ровят в кофите, да знам, че съм се опитал да им помогна."
Музикантите не парадират с престижно образование, квалификации и познания. Те може би не са специализирали в чужбина, нито са посещавали курсове по себеизрастване или лидерство. Те не се стараят да звучат "като по учебник", нито владеят умението да говорят много, без да казват нещо съществено.
Но те са хора. Тръгнали от "народа" и достигнали до всеобщо признание, благодарение на таланта си. Някои се самозабравят, други обаче винаги помнят трудното си детство. И когато постигнат нещо, използват славата и парите си, за да помогнат на други, изпаднали в нищета, жертви на насилие, алкохол, дрога. Не една и две известни личности стоят начело на благотворителни организации. Не винаги, когато призовават към дарения и сами правят такива, това е PR. Не всички са забравили за хуманността, добротата и милосърдието. Нищо, че често ги поставяме под общ знаменател, характеризирайки ги като "известни" и "безчувствени".
Не твърдя, че артистите са в състояние да застанат мъдро и рационално начело на една държава. Но съм убедена, че намеренията им са безкористни и провокирани единствено от желанието за промяна. Тези, които са наясно какво правят, какво искат и как да го постигнат, със сигурност имат място в политиката. Защото когато някоя страна се бори за просперитет, тя се нуждае от успешни лидери. А точно това не се учи в училище.
| 7 | 1 |
