Васил Пармаков е пианист, но от края на 2010 г. на яве е и другата му същност - литературната. "Аз и майор Блюхер" е дебютната му книга с разкази, поезия, сентенции и размисли. На софийската премиера в Swingin hall Любен Дилов - син представи книгата в присъствието на някои от героите в нея - поетът Тома Марков, певецът Богдан Томов и Михаил Заимов, гмуркач и подводен фотограф. Откъси от книгата прочоха актьорът Делян Илиев и Тома Марков.
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава.
Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от живота се получават тогава, когато човек не потиска творческите си пориви. От мислите, събрани в книгата, разбираме, че дори и неуспехите обогатяват опита и повишават психическата ни устойчивост, затова нищо не е загубено, докато сами не се откажем и не пожелаем другото.
Героите в "Аз и майор Блюхер" са или реални, добре познати лица, или измислени, родени от богатото въображение на Пармаков. Случките, в които участват – също. На първо четене става дума за уж обикновени неща от живота, видяни и разказани така, че улавят абсурдите в него и ни карат да се смеем, понякога до сълзи.
| 1 | 0 |
