Имаше един филм, в който героите си купиха огромна къща за малко пари. Оказа се обаче, че тя започна да се руши и разходите по поддържането ѝ надминаха всякакви очаквания. Евтиното е скъпо, според този филм, но дали може да сложим всичко под общ знаменател?
Харесах си едни сандалки в мола. 120 лева, ама маркови. Маркови, ама 120 лева... Купих ги. Първо носене и хайде – на обущар. Скоро пак така. На третия път отидоха директно в дълбините на гардероба, откъдето едва ли ще излязат пак някога.
Преди бях склонна да харча пари за дрехи. Имам предвид много пари за малко дрехи. Сега като че ли месечната изхарчена сума не се е променила, но пък броя на закупените дрехи расте прогресивно.
Опитът ми сочи, че трицифрената цена далеч не е гаранция за качество. Дори напротив – десет пъти по-скъпите дънки запазиха за десеторно по-кратко време своя прекрасен тъмен цвят. А, и се протриха. Ама здраве да е!
Да бяха само тези сандалки и дънки, добре щеше да бъде. А то – протрити блузки, разлепени ботуши, свити пуловери... Купища пари, хвърлени на вятъра. Докато не осъзнах, че изобщо не е важно колко струва една дреха, ако изглежда добре. Когато човек няма усещане за стил, няма и да го придобие, дори да инвестира в това хиляди.
Робуваме на вещите. Ежедневно се обвързваме с десетки нужни (или не чак толкова) предмети и накрая се превръщаме в техни слуги. Може би в определени случаи си заслужава да инвестираме - цената има значение при технологиите и козметиката например. При дрехите – определено не. А няма по-безумно нещо да си купиш парче плат на космическа цена, само защото притежава логото на някоя известна марка. Не говорим за рокля с пет бройки в целия свят и уникален, направо божествен дизайн. Тогава може.
И не на последно място е двойният стандарт за България и Западноевропейските държави. "Adidas” в Германия е ушит в...точно така! Германия. А в България стоките им идват право от ръцете на някои корейски, китайски или турски братя. Не че има нещо лошо в това - знам, че работната ръка там просто е по-евтина, та затова така. Но качеството на труда е съответно на цената, пък и шансът да продават в "бутиковите" магазини имитации е огромен. Реален. И доказан.
Какво значение има, че чантата ви няма инициалите "LV” например. И без това, ако се окаже менте, ще ви направи съучастници във верига за пране на пари или финансиране на криминални организации. Наркотрафикът, проституцията, дори терористичната дейност може да получат своя паричен дял от вашата покупка на имитация. Поне според официалните данни на британския Институт по търговски стандарти.
Информацията на американското правителство пък сочи, че групата, обвинена за бомбените атентати в Мадрид през 2004г., при които загинаха 191 души, е използвала приходи от пиратски CD-та. Дейността на "Хизбула" пък бива финансирана от фалшификати на всякакви стоки. С две думи, направо си е престъпление да се купуват имитации.
Затова, нека спрем с тази мания по марките, които твърдят, че създават мода, но всъщност произвеждат конфекция. Харченето трябва да бъде оправдано, пък и гардеробът ви ще се сдобие с безброй възможни комбинации, ако си купувате по-евтини неща. Които не имитират скъпите, а имат свой собствен стил. Точно като собственика си.
| 10 | 0 |
