Днес е денят, в който по традиция се обръщаме към историята. Нека хвърлим поредния поглед назад:
"Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република" - Левски, 60-те години на 19-и век
"Българийо, за тебе те умряха" - Вазов
Написал го е в чест на загиналите в Сръбско-българската война, но важи с еднаква сила и за революционерите от Освободителното движение.
"За тази България ли загинаха Левски и Ботев?" - огромна част от българите, всеки ден. Особено на 3 март.
Наистина ли според нас това е правилното? Такъв ли е патриотизмът на новото време - да се оплакваме непрекъснато от държавата? Под претекст, че обичаме родината. Но, видиш ли, всички политици, всяко правителство от 100 години насам, вместо да се грижи за благото на България, полага неимоверни усилия да опорочи каузата на някогашните национални бойци. Докато се правим на много умни обаче, не е зле да се замислим, че няма нищо интелигентно в това да вадим Левски, Ботев и останалите им братя по оръжие от контекста на тяхното време, да се опитваме да ги залепим в съвременната дейтвителност и да им приписваме собствените си политически и социални тревоги. Те са били достойни мъже в една епоха, в която достойнството е означавало да се бориш за свободата с кръвта си. Днес времената са съвсем други, каузите не се заплащат със смърт, пръстта под бащината стряха не е най-ценното духовно и материално притежание. Всичко това едва ли може да се нарече лошо.
"Демократска република" - за такава е мечтал Левски. И точно в такава живеем понастоящем. Разбира се, както всяка политическа и каквато и да било друга система, измислена от човека, тя носи своите негативи. Освен това, по комплексни стечения на обстоятелствата, които не е разумно да бъдат припивани изцяло на "некадърните политици-мошеници", демокрацията в България не е имала нито достатъчно време, нито подходящи условия, за да се развие по оптималния начин. И това ще стане все някога. Ще ги стигнем западняците. А тогава ще си имаме нови поводи за оплакване.
С насмешка казваме, че американците са затъпели и живеят в полицейска държава. Със същата насмешка казваме и друго - че който остава в България, няма амбиции. И бягаме към Америка. Е, за добро или лошо, все някога сигурно ще я стигнем. Но едното не идва без другото. Когато живееш в уредена и контролирана среда, неминуемо затъпяваш. Някой ден ще имаме съвем различни проблеми от настоящите си. И тях ли ще изтъкваме като поредната причина Ботев и Левски да се обърнат в гроба? Времето ще покаже. Защото то е в нас и ние сме в него. А времето днес е много по-различно от онова, което е провокирало кървавата борба на националните ни герои.
Едно е сигурно - те не са загинали, за да можем всяка година в деня на Освобождението да се оплакваме от освободената си държава. Политически, тя наистина е свободна и най-малкото заради това, би било хубаво да уважим някогашното дело и да се радваме. Разбира се, все ще се намери някой, който да каже: "Не сме свободни, робуваме на..." И след това ще изреди поне десет неща, сред които задължително ще присъстват парите, малцинствата, които заплашват да се превърнат в мнозинства, чалга културата, невежеството и другите обичайни заподозрени. Само че, колкото и да е пошла в определени аспекти, чалгата не взима децата ни за еничари. Не ни лишава от свободата да избираме дали ще я слушаме. Трябва да се радваме, че дори не можем да си представим какво е било едно време. Когато героите са умирали. Когато хората не са можели просто да застанат над нещата, за да бъдат щастливи. А ние имаме такава възможност.
Духът на оптимизма е много по-подходящ за отбелязване на светлия национален празник от вечното оплаквачество. И в този дух, ще цитирам няколко общочовешки мъдрости от Апостола, които нямат срок на годност и са напълно актуални в съвременното ни общество:
"Дела трябват, а не думи" - и докато се оплакваме постоянно, нищо хубаво няма да стане.
"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност" - към това трябва да се стремим, а не да помним със злоба миналите конфликти.
"Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!" - и нека всеки си гледа в собствената паничка. При всички положения е по-ефективно да се съсредоточим върху личното си благоденствие, отколкото да съдим другите.
"Днешният век е век на свободата" - това наистина е така. А днешният ден е ден на Освобождението, което означава да празнуваме, да се радваме и да бъдем благодарни, че живеем тук и сега! Не е толкова сложно.
| 78 | 11 |
