Всеки ден е Изключителен
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.
"Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден…." или " Някой ден…." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен.
Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
НЕ ОТЛАГАЙ!!!
Вчера – вече е минало….
Утре – не можем да знаем…
Утре може да бъде късно…
Да кажеш че обичаш, да кажеш че съжаляваш, да се извиниш,
Да кажеш че искаш да опиташ наново,
Утре може да бъде много късно,
За да поискаш прошка,
За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…
Твоята любов, утре може да е ненужна!
Твоето извинение утре може да е излишно!
Твоето завръщане утре може да е нечакано!
Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!
Твоята нежност утре може да не е необйодима!
Твоята прегръдка утре може да не срещне друга прегръдка…
Защото утре може да бъде много, много късно…
Не отлагай за утре да кажеш:
"Обичам те”
"Липсваш ми”
"Прости ми”
"Това цвете е за теб”
"Изглеждаш много добре”…
Не отлагай за утре
Твоята усмивка, твоята прегръдка, твоята нежност…
Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…
Не отлагай за утре да попиташ:"Мога ли да ти помогна?”
"Защо си тъжен?”
"Какво ти става?”
"Хей… Ела тук, хайде да поговорим…”
"Къде е твоята усмивка?”
"Защо не започнем на ново?"
"С теб съм… Знаеш, че можеш да ми разкажеш…”
"Къде са твоите мечти?”
Не забравяй: Утре може да бъде много късно!
Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!
Единствено ДНЕС е решаващо!
Утре може да бъде късно…мнoгo късно…
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 3 | 0 |
