Ще ви разкажа за един уикенд, който не беше в луксозен хотел с хубава гледка. Нямаше басейн, нямаше джакузи, нямаше разкрасителни процедури. Нямаше и включени в цената масажи.
Напротив, беше изтощителен, но напоен с чист планински въздух и природни гледки, спиращи дъха. Пейзажи, които те карат да усетиш колко малък и незначителен си и колко великолепна е природата.
Бях с компания в Рила, като тръгнахме от Мальовица с крайна цел Седемте рилски езера. Няма да излъжа, че беше лесно. Дори впоследствие се разбра, че е било неразумно от наша страна. Преходът се оказа двойно по-дълъг, отколкото се бяхме подготвили.
Час след като оставихме колата и тръгнахме нагоре към върха, ни посрещна хижа Мальовица, пазена от най-голямото куче и най-дебелата котка, които съм виждала. След това започна голямото и стръмно качване към Мальовица. Не бих определила този връх като много "гостоприемен”. Височината му е 2729 метра, а пътят е доста каменист и стръмен.
Точно, когато бях на път да се откажа, се появи пред погледа "спасителен оазис”. Или по-скоро най-голямото от Еленските езера. Разположено в подножието на Мальовица, планинското езеро отразяваше величествения връх.
След като починахме малко, поехме по най-стръмната и опасна част на маршрута. За щастие, заветната цел не беше далеч и скоро успяхме да "завоюваме” върха, където с изненада видяхме коне. И то много коне. Така и не разбрахме кой ги е завел толкова нависоко, но благородните животни си пасяха съвсем спокойно.
"Нащракахме” се и тръгнахме към Рилските езера. И тук дойде неприятният момент. Оказаха се доста по-далеч, отколкото предполагахме. Мислехме, че пътят е равен, а впоследствие се оказа, че има още две сериозни препятствия по маршрута - Вазов връх и Додов връх.
Когато стигнахме до място, на което се виждаха езерата, умората веднага се изпари. Езеро "Близнака” ни посрещна, а слизайки по-надолу видяхме и скритите от погледа "Окото”, "Сълзата” и "Бъбрека”. Водата не помръдваше изобщо и беше гладка като огледало. Тъмносиният ѝ цвят привличаше и смразяваше погледа.
Разхождайки се около езерата, които отвсякъде бяха заобиколени с планини, някак си събрахме сили да стигнем до хижата. Бяхме капнали от умора, но и упоени от чистия въздух. А и една студена бира след залез-слънце винаги действа ободряващо!
На следващия ден предстоеше по-краткия преход, но вече физическата умора надделяваше. С повече почивки успяхме да стигнем до х. "Ловна", която се оказа много уютна, а хижарят - доста разговорлив. Пътеката, която ни отведе до колата, беше живописна, виеща се между вековни борове и бързи поточета.
Всички обичаме лукса, глезотийките и мързелуването в почивните дни. Но дори и това писва и трябва малко разнообразие. Няма нищо по-зареждащо от разходката в планината и предизвикателството да качиш някой връх. Природата те провокира да я усетиш и "помиришеш”. А когато си уморен и гладен, една обикновена леща чорба, сготвена от хижаря, може да те накара да си толкова доволен и щастлив. Само трябва да се внимава с маршрутите и с поставянето на твърде високи цели. Планината колкото е красива, толкова е и опасна, а да се катериш по тъмно, хич не е приятно.
| 35 | 2 |
