Забелязали ли сте, че само за миг да решите, че нещата в живота ви са се канализирали и те се объркват отново? Сякаш безметежността не влиза в Генералния план и винаги нещо трябва да се случва.
И, ако дори само за мъъъничко намерим време, поспрем и се огледаме, виждаме, че всъщност всичко си е на мястото. Колкото и хаотично да изглежда. Ей-такава ми е ситуацията в момента.
В личен план съм в момент на застой. Връзката ми изглежда в процес на "канализиране". А задачите и на двама ни се разпределят така, че все по-трудно намираме време да се виждаме.
Няма да обсъждам точно как се чувствам от този развой на събитията. Само ще кажа, че останалата част от живота ми не спи и не се застоява. Всичко се случва така, сякаш нарочно трябва да нямам време да се замисля колко самотна се чувствам.
Първо се случват интересни сътресения на работното ми място. Някъде в далечината витае неприятната опасност да остана без работа. Тази идея ме напрегна изключително много. Преди ми беше широко около врата. Сега... Може да се досетите пред какви мисли и емоции ме изправя подобна вероятност.
Докато мозъкът ми прехвърля наум идеи и решения какво да правя, ако тази вероятност започне да клони към обективна реалност, дойде суматохата около прословутия пръв учебен ден.
Точно укротихме емоцията и детето се прибра с такова домашно, че се зачудих кога точно е започнала годината и дали не съм проспала два класа от обучението му. Като капак, малката е с някакво вагинално възпаление и трябва да говоря с педиатъра й по въпроса, дали не се дължи на някакво моментно емоционално състояние, свързано с преместването, разбира се.
Междувременно станах кръстница на една фантастична малка фея и приключих с поредната смазваща командировка.
Нямам никакво време, за да успея да разбера, че се чувствам самотна. Всъщност ето това му е прекрасното на живота – дори когато ни изправя пред неприятни ситуации, ни дава директно и решенията как да излезем от тях. Стига, разбира се, да имаме очи да ги видим.
И си дадох сметка за това вчера и днес.
Освен това напоследък общувам с приятел, който се оказа в моята ситуация. И виждам колко потъващо може да се отрази разводът на мъжете. Говорим много и той твърди, че благодарение на мен разбира гледната точка на жена си. Аз пък си дадох сметка, че колкото и различни да са на пръв поглед житейските истории, ако ситуацията е сходна, има опорни стълбове, които са непоклатими и еднакви.
Сякаш всички, малко или много, действаме в една обща матрица. И отново животът се яви като най-добрия терапевт. Оказа се, че имам отговори. Че, минавайки през същото, в някаква степен съм го надмогнала и мога да се опитам да дам спокойствие на някой друг.
В същото време го виждам как потъва на моменти. Така, както на мен не ми се случи (основно заради децата и приятелите ми). Ако бившият ми съпруг беше една идея по-споделящ тип, можеше да седна и да говоря с него. Чудя се дали преминава през подобно състояние. Явно за мъжете един развод, пожелан и предизвикан от жената, е сътресение, което много трудно понасят. Още повече, че са липсвали явни признаци на влошаване на отношенията.
Бях чела някъде една мисъл - "Не завиждай за мъдростта на този, от когото получаваш съвет. За да ти го даде, той със сигурност е преминал през много по-тежки изпитания".
Никога не съм се наемала да съдя за степента на "тежест" на трудностите, през които всеки минава. В крайна сметка всичко е въпрос на лична гледна точка, на моментно състояние и на усещане. За себе си знам, че с подходящите хора наоколо, всяка негативна емоция може да се преобърне. Ако не на 180 градуса, поне на 90! Оттук нататък, чашата може да е винаги наполовина пълна.
Сега стискайте палци да се оправя с болестите на малките и да имам по-весели поводи да не се замислям дали ми е самотно.
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
17 | 0 |