Той е перфектен. Мил, отзивчив, невероятен. Но само през първата седмица. След това започва методично да ни влудява. Наистина ли не бяхме забелязали дразнещия му глас? Или онзи ужасен навик да жестикулира, когато говори. Май вече не ни харесва толкова. Всъщност не искаме да го виждаме повече. Никога.
Всяка от нас се е чувствала по подобен начин поне веднъж в живота си. Защото подходящата половинка съвсем не се открива лесно, нищо, че от време на време срещаме такива, които се преструват на нея.
И така. Ако искаме да приключим сериозна връзка, то настоящите правила трябва да бъдат разширени с известна доза деликатност. Все пак, Той е бил част от живота ни известно време и не е подходящо с лека ръка да затворим тази страница.
Ако отношенията ни датират отскоро обаче, то съвсем няма какво да ни притеснява. Важно е да бъдат своевременно прекратени, преди да бъдат пренесени на следващо ниво. Защото тогава някой ще остане разочарован. И този някой няма да сме ние.
Идеалното време е в края на деня. Ако изберем сутринта, рискуваме цял ден да ни звъни, притеснява в офиса или с една дума: пречи. А вечерта просто си изключваме телефона и драмата приключва.
Като казахме телефони - не са добра идея за раздяла. Не е сериозно, пък и оставя кофти спомени. Колкото и да не искаме да бъдем с настоящия човек, все пак заслужава разговорът да се проведе на четири очи. Не на две, комбинирани с sms.
Срещите на публично място са добра идея, защото спестяват емоции. Стига само бившата половинка да не е свръхемоционална. Разходка в парка или мола осигурява достатъчно усамотяване, но сред други хора. Така хем ще сме заедно, хем не е нужно да се гледаме в очите постоянно.
Хубаво е разговорът да се започне с нещо позитивно. Звучи адски клиширано, но всъщност помага. Фразата "да си останем приятели" отдавна е култова и не съвсем препоръчителна, но не пречи да бъде заменена с подобна. Пък и винаги е по-добре с фалшив позитивизъм, отколкото с истински негативизъм.
Причините за раздялата: ние и само ние! Знаем, че е лъжа, но все пак е по-добрият отговор. Няма смисъл да му обясняваме какво точно не ни харесва, още повече, че едва ли ще е някоя супер специфична черта, която може да промени. Не стига, че късаме с него, ами и да го обиждаме - няма смисъл просто.
След като си изложим мотивите, няма да е лошо и да го изслушаме. Заслужава няколко минути, все пак. Показва уважение от наша страна, а е възможно и да повлияе на запазването на добрите отношения.
Накрая, след като сме се разделили, е нужно да го игнорираме. Никакви обаждания, съобщения, сръчквания или каквото ни дойде на ум. Видели сме готина снимка, която ни напомня на него? На никого не му пука, няма да я изпращаме! Дори и да не е бил хлътнал, човекът все пак има нужда от време, за да се съвземе. Пък и защо да му даваме напразни надежди?
Раздялата винаги е трудна. Важно е да се запомни, че се случва между двама души и дори фактът, че е за края на техните отношения, не е причина да проявяваме егоизъм. Затова е хубаво да протече колкото се може по-добре. Няма да е весело или забавно, но не е това целта. По-добре да си запазим един добър познат, отколкото доживотен враг.
| 24 | 6 |
