Художници, илюстратори, фотографи, фотоманипулатори – винаги сме им се възхищавали и често ви запознаваме с творчеството на онези от тях, които са попаднали в полезрението ни. Жадно за изкуство, но и озадачено понякога. Показвали сме ви красивите, но леко зловещи творби на Натали Шау; откаченият илюстратор аleXsandro Palombo, който брутално се подиграва с модата; мрачното изкуство на Asunder; социално неприятните снимки на Барби; фотографката с усет към отблъскващото – Даян Арбъс...
Смятаме, че всички тези творби са неподправено оригинални и авторите им проявяват възхитителни умения. В един момент обаче се питаме: Къде отиде чистата красота? Такава, каквато я виждахме като деца. В книжките с приказки, в мечтите си. Наистина ли сме се превърнали във възрастни, чието внимание може да се предизвика единствено от ужасния начин, по който новините представят живота? И наистина ли стойностното изкуство е само онова, което коментира този ужасен живот, представян от новините? За да го променим, не трябва ли първо да си представим, че би могъл да стане по-хубав?
Трябва! И точно затова решихме днес да ви покажем нещо истински красиво и чисто. Дигиталното изкуство на рускинята Юлия Попова. Дълго време се възхищавахме на творбите ѝ и накрая си поставихме за цел да я намерим, за да разберем какви възгледи за живота има човек, способен да извае от въображението си толкова приказна красота. Първото, което научихме за Юлия е, че тя е на 25 години, но вече щастливо омъжена.
Юлия е имала щастието да превърне хобито си в професия и ни разказа как става това:
Родена съм и съм израснала в Алтай. Тукашната природа винаги е била неизчерпаем източник на вдъхновение за мен. Имам висше икономическо образование, но предпочитам да работя в сферата на изкуството. Освен това съм завършила и художествено училище, от което съм получила много умения и знания.
Как започна да се интересуваш от дигитално изкуство и как успя да развиеш уменията си?
Започнах да се интересувам много отдавна, може би още когато получих първия си компютър. Началото на творческия ми път е свързано с около 8 години непрекъснато изучаване на програми за компютърна обработка на изображенията. Никога не съм имала учител. Случвало се е да ползвам уроци, но като цяло уверено мога да кажа, че съм самоука.
Сама ли правиш фотографиите, които използваш?
Не съм кой знае колко добър фотограф, затова най-често използвам стокови изображения. Много рядко снимам сама, и то обикновени неща като материи, панделки, цветя.
Откъде черпиш вдъхновение?
От много неща. Може да бъде аромат, музика, книга, или работата на други фотографи и художници. Понякога отбелязвам интересни идеи в културите на различните страни. Вдъхновяват ме любимите ми хора, милият ми дом. И всеки нов ден от живота ми.
Творческият ти псевдоним е ForestGirl. Откъде идва?
Използвам това име още от самото начало, вече 10 години. Причините са различни. Обичам гората. Много харесвам музиката на Deep Forest. До голяма степен псевдонимът ForestGirl се е оказал съдбоносен и за живота ми - сега живея почти в гората, на улицата ми има много борове и брези.
В творбите ти намираме един вълшебен, мистично красив свят. В действителност, какво ни липсва в днешно време и как можем да направим съществуването си по-хубаво?
Да, винаги се старая да влагам красота и доброта в творбите си. Мисля, че съществуват много хора, които не се отнасят достатъчно добре един с друг. Определено можем да направим този свят едно по-добро място. Просто трябва да се усмихваме на хората, с които се разминаваме.
Коя е любимата ти приказна героиня?
Много харесвам Пепеляшка. Толкова трогателен образ на едно бедно момиче, което не се страхува от черната работа!
В какво се състои женската красота според теб?
От известно време насам наблюдаваме едно налагане на образа на кучката, на фаталната красавица. Която си играе със съдбите и сърцата. Но аз мисля, че итинската женственост - това е доброта, мекота, елегантност. Може би най-добрият пример за женственост е принцеса Даяна, с нейната естествена нежност и красота. Много светъл, искрен човек. Мисля, че истинската жена трябва да бъде съпричастна, способна на себеотдаване. И, разбира се, да умее да обича безкористно.
Предлагаш професионален ретуш като услуга, но много хора смятат, че дигиталната обработка на снимките води до нереалистични представи относно това как е нормално да изглежда човек. Какво мислиш по този въпрос?
Мисля, че никой човек не би се отказал от възможността да има няколко добри ретуширани снимки и никое момиче - да окачи на стената си страхотен портрет. Аз съм против агресивния ретуш, който кара момичетата да вярват в красотата на знаменитостите, но не и в своята собствена красота. Обаче не съм против ретуширането, което помага да се скрият дребните недостатъци и да се подчертаят достойнствата. Всичко трябва да се прави с мярка.
Трудно ли е човек да изкарва прехраната си с артистична професия?
Не мога да кажа, че професията на художника е особено доходна. Аз имах късмета да не ми се налага да мисля за пари на този етап в развитието си. Едновременно с това искрено вярвам, че ако човек инвестира в хобито си цялата си сила и вдъхновение, то рано или късно ще започне да генерира реален доход.
Благодарим на Юлия за това интервю и за вдъхновяващите картини! А на всички читатели пожелаваме да намерят собствения си талант, ако още не са го направили, и да не се страхуват да го развиват.
| 82 | 0 |
