Топла и слънчева неделя е. В мен се загнездва желанието да ида някъде, на място тихо и спокойно, и все пак да не е твърде далеч. Опциите ми се свеждат до три и аз избирам дестинацията "Кремиковски манастир”.
Не съм чувала нищо за него, освен че е в Кремиковци. Имам бегла представа как да стигна, но не ми се търси карта, затова решавам да се осланям на своя усет. Качвам се в колата и потеглям по Околовръстното. Съвсем скоро виждам табела, упътваща ме да завия надясно. Следвам я и започвам да карам по двулентов път, чиято настилка е в добро състояние, като да не повярваш. Има няколко табели по пътя, които указват грешно посоката, но поне бързо се стига до място, което еднозначно ми показва, че не съм натам. Минавам през квартал "Кремиковци” и питам едно момиче накъде е манастира. То казва "Право напред и сте там!”, а аз решавам безропотно да я послушам.
Пътят се променя и се превръща в пътче, виещо своите завои по стръмен баир. Изключително приятно пътуване – слънцето е високо в небето, а гледката там е толкова живописна, че ме грабва още докато шофирам. Няма много коли по пътя и без проблем се изкачвам до паркинга на манастира. Оставям колата и влизам да разгледам.
Панорамата, разкриваща се от двора на манастира, е великолепна. В далечината се виждат къщурки, а цялата околия е затрупана с иглолистни гори. В двора има две сгради. Едната е стара – строена преди повече от 5 века, но скоро е завършила реставрацията ѝ и всички иконописи са възстановени. Интересно е да се видят стени, изрисувани майсторски преди толкова много години. Новата сграда също има своя чар – дърветата около нея сякаш я пазят ревностно от злите горски духове. В двора има и десетина пейки с масички. Удобно място да хапнеш нещо, или просто да отдъхнеш, обърнал поглед към чудната гледка в далечината.
Манастирът е разположен на хълмисто възвишение, затова е толкова красиво и същевременно спокойно в неговия двор. Препоръчвам го на всички, които имат нужда от малко разнообразие и нямат възможност да пътуват надалеч. Времето, за което стигнах от София до Кремиковския манастир, беше 25 минути – напълно подходящо за една неделна разходка, която да не отнеме повече от 2-3 часа.
В горите наоколо има проправени пътеки, които са перфектни за ходене пеша под гъста сянка. Пред манастира пък има зелена поляна, осветена от слънцето почти през целия ден.
Не ми се тръгва, но няма как. Ще ида пак, това поне е сигурно!
| 13 | 0 |
